Teo

5 comments:

malex said...

тази адски много ми харесва, не само поради факта че няма лице в снимката и в горния край е изгоряло (любими резултати) :D но и защото тези щипки и позата на ръцете говорят за нещо домашно, непринудено.... което пък ме навежда на мисълта, че дори и на това място могат да се случат много странни неща (има нещо загадъчно в снимката). Самата аз си имам домашен полтъргайс от около 11 клас и си го водя по всичките квартири, дори и песничка сме му измислили ;)

malex said...

и се извинявам за схванатия изказ :D

Arslan Ahmedov said...

Няма за какво да се извиняваш, радвам се че ти говори по този начин кадъра... :))
Благодаря, че сподели :)

strawman said...

Наистина прекрасен кадър!

За мен олицетворява спомените... тяхната странна консистенция, ако може да така да се каже. Тази странна смесица от асоциации, която изниква в глава, например когато мислим за някой близък човек. Този кадър ме провокира да се върна назад и ми примпомня лица и случки, за които не се бях сещал от години.

общо взето това е моята интерпетация :P

Arslan Ahmedov said...

strawman: Ами радвам се, че така ти влияе, доста близо е и до това което искам да изразява конкретно тази снимка.
Фигурата донякъде се явява като алегория на Носталгията.
...
Тоналността играе ролята на миналото, а самия ефект който наподобява стъкло или внушава за съществуването на такова е преградата между реалното и ретроспективното.

 

website stats